Безмълвен порив трепет на колибри,

очакване сред пари на озон,

кънтящи до пределност чиста фибри,

оптегнат като струна хоризонт.

Разбуден миг случайността разплаква,

изригва залез, смугла ведрина,

ефир пулсира, ореол в сумрака,

надежда се разлива в топлина .

Вълнения от ветрове и грохот

без глас се срутват, волност и заря .

Утихваща стихия, мигащ шепот,

отпускане, безкрайност ... заваля !

Тъй нямо е ...

Блажена тишина !

 

 

17.05.2005г.