В мислите жадни проблясва сияние,
застанал безмълвно до мене си ти,
без капка носталгия с диво желание
стеблото ми нежно с клони обви.

Отново безплътен възкръсваш във спомена,
събуждаш в душата ми огън и зов
и само тъгата с въздишка отронена
напомня за дните на нашта любов.

Сълзата моминска в очите бълбука.
С воал съм! Омъжвам се! С болка и свян.
От теб ми остана мигът под капчука,
сред майските рози, потънала в блян. 

Когато настъпва часът на развръзката
и нежно полъхва вечерният бриз
изгрява жената - суетната , дръзката,
в магията вечна на своя каприз.

Умряха за миг цветове неразлистени,
повяхна живота в красивия свят
И само лъчите на голата истина
ужасни за  мене  в нощта ще блестят.

 

 

11.05.2004г.