Не вдигай поглед с очи смутени,
пропити с нежност и тиха мъка!
Към мен не идвай с длани пленени
носещи тъжно сърце в разлъка.

Недей пристъпя с палха надежда,
че има пропаст в пътя кармичен
и теб ще очерни тази одежда,
покрила много души обични.

Има такава безкрайна дупка -
черна, огромна, жадна за всичко
и теб без грях ще погълне тука,
ще те затрие за миг магичност.

Спаси се! Бягай далеч от мене!
И не запомняй ни лик, ни име!
Не ти е нужно такова бреме,
живей щастливо и ... Забрави ме!

 

11.03. 2005г.