Сън
 

В нощта проблясва мъничка звезда.
Луната бледна бързо се изгубва,
сънува жадно моята душа.
В измислен сън сърцето ми се влюбва.

Пробягват сенки от магичен свят,
Звучат камбани в мислите тревожно,
любими образи пред мен стоят,
играят свойте роли невъзможни.

Така откривам своя чуден рай,
мечтите ми се сбъдват нереални,
политам без крила в света без край,
намирам всички краски идеални.

Но съмва вече, видело е вън.
Събуждам се и всичко си отива,
а как не искам да отлита моя сън,
където се почувствах тъй щастлива.

 

 

11.06.2004г.