Не ми се пише! Знаеш ли? Не ми се пише!
А просто, страшно много ме боли ...
От всички рани с врмето белязани
във бързащия делник, в мрак...сами .

И думи нямам! Знаеш ли? И те ми бягат,
като бездомни песове в нощта -
низвергнати, прокудени изчезват
едва надникнали на моята врата.

И сълзи нямам! Знаеш ли? И те пресъхват,
Защото огъня бумти във зъл пожар.
Душата ми гори на жива клада.
Смъртта във този миг би била божи дар!

И чувства нямам! Знаеш ли? И мисли нямам!
А любовта с илюзиите в този свят,
и щастието, и надеждата голяма
умряха в мен преди да се родят .

Аз имам само пустош! Знаеш ли? Една пустиня! Сравнена с нея и Сахара би бледняла.
Там няма път,посока и светиня,
дори не знам и как съм оцеляла.

 

 

1.12.2004г.