Защо така фатално спря човече?
на пътя ми в безумие пленен...
Не ме поглеждай! Тичай надалаче!
Съдбата си спасявай ти от мен.

Защо не ме прескочи и подмина,
като заключена във тъмното врата?
Защо се взираш в тясната пъртина
и с нежност плаха дириш ме в снега?

Не ме откривай страннико, избягай!
Аз нося демон в себе си стаен.
Във сън блестящ към мене не посягай!
Ще съжеляваш после всеки божи ден.

Потегляй! Остави ме! Аз съм лоша –
едно чудовище във образ на жена.
Не струвам нищо - седем жалки гроша
и празен къс замръзнала тъга.

Не ме изравяй в близката далечност!
Смразена съм от грехове неписани.
Ще те погубя в свойта безграничност.
Не ме докосвай! Бягай! Събуди се!

 

 

14.12.2004г.