Мечта
 

Мечта, като един застинал миг,
Не миг! О боже, цяла вечност!
В желание душата ми гори
безпътна, окрилена, безгранична.

Мечта, родена от вълшебен блян.
Каква мечта! Жадувана магия!
В която демонично и без свян
ще лудна бавно в свойта орисия .

Мечта изгряла в милион звезди,
във нея чезна тихо с буен трепет.
Сърцето ми пулсира и искри,
разпръсква се на хиляди парчета .

Мечта намерена в изгубен ден,
Мечта –вихрушка, дръзка, неуморна,
в празник весел, с чувства озарен
надрасла битието непокорно.

Мечта сънувана в измислен сън,
неизживяна, страстна, запленена,
мечта-камбана с най-кристален звън,
безкраен порив в дивата вселена.

Мечта – очакваща, застинала жарава
за теб, за мен, за дъхав плам и устрем.
в която дълго ще угасвам до забрава ,
с обет да търся всичко непочувствано!

 

21.07.2004г.