Във теб открих и блян и песен,
чрез теб познах света чудесен.
За теб сега съм само капка,
един живец, замряла тръпка,
една магия от вино черно,
една жена в русло модерно ...
Без път те диря, ти къс от рая,
без теб изчезвам сама в безкрая ...
За теб ще стана и вино бяло,
един миг само от време спряло,
една утеха, една сълзицa
и бликащ порив в една свещица ...
Така духът ми чрез теб се ражда,
да утоляваш с мен своята жажда,
да чезнем двама в мечти блажени,
да търсиш радост и болка в мене,
да бъдем просто две чаши вино,
омайно вкусно, до край пленимо ...
Пред теб без слово ще коленичa
и в грях и в мъка ще те заричам.
Да ме изпиваш, във страст да гинa,
от твойта обич, през мойта зимa,
снегът да лумва в пожар магичен ...
Любов ти моя, как те обичам!

 

 

9.01.2005г.