Липсваш ми! Толкова много ми липсваш!
Как само се мразя за всичко това...
Не искам, но зная, че трябва да мога да крача напреде със горда глава.

Чувствата грейнали в мрака греховни,
без жал ще заключа зад тежка врата
в сърцето,където и с мъки чутовни
не ще се изплъзнат дори след смъртта.

Мечтите омайните, светли,прекрасни,
без милост ще пратя през девет земи,
в десетата празна, самотна, неясна,
пустиня без обич, да гаснат сами .

За мен ще останат дните броени,
белязани в сълзи, лишени от блян,
в които животът пресъхнал без време,
без път и посока фатално е спрян.

 

04.11.2004г.