Диви сенки от нощта се размиват,
чезнат леко, бледнеят в простора,
в топли краски небето обляно,
сипе жар и омайност в лазура.

Къс магия в синева озарена,
необят от надежди и чувтва,
покорява с благодатност нетленна
и изпълва душите със устрем.

Огнен краешник нежно изплува
от безбрежност окъпана в злато,
над морето безкрайно лудува
зарево от прекрасното лято.

27.07.2005г.